Директорът на Музикалния театър получи "Почетния знак на Столична община" и грамота на тържествена сесия на Столичния общински съвет по повод Празника на София. На събитието бяха отличени и новите почетни граждани на София, сред които: Петър Стоянов – президент на България (1997-2002), философът проф. Цочо Бояджиев, хореографът Димитър Манов, пианистът Людмил Ангелов, художникът Любен Зидаров. Марияна Арсенова благодари на Столичния общински съвет за високата чест. „Благодаря на всички колеги, с които утвърдихме Музикалния театър като Национален културен институт, запазена марка на високостойностен художествен стил и уникалност на трупата. Благодаря на Столична община за топлото и ползотворно сътрудничество и най-вече за подкрепата на създаденият от нас Софийски фестивал на музикалния театър. Благодаря от цялото си сърце! Пожелавам Ви да бъдете здрави и успешни! Честит празник!“ – каза още Арсенова при награждаването.

По повод високото признание тя даде специално интервю за Българската телеграфна агенция. Театърът като институция е важен за облика на столицата, казва пред БТА Марияна Арсенова. Тя е сред новите носители на званието "Почетен знак на Столична община", чието награждаване е на 17 септември в Столичния общински съвет.
"София трябва да съумее да запази своя уют. Да носи духа и да се запази типично българското, наред с това, че става космополитен. И да успее да извлече ползите си като един невероятен туристически център на Европа и в света", казва още директорът на Държавния музикален и балетен център. 

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

Почетен знак на Столичната община – какво означава за Вас това признание?
- Това означава, че са забелязани всички усилия, които сме полагали с колегите ми през тези две трудни години за театъра. Забелязано е и това, че той, от едно много тежко положение, стигна до най-високите оценки на Министерството на културата.
Понякога човек, улисан в работата си, забравя и не си дава сметка, че всъщност като инициатор на тези усилия той бива забелязан. Това се дължи на факта, че това е театър в центъра на столицата, който промени много облика си през годините. Дължи се на изключително голямата любов, с която всички хора работят в театъра. И като негов мениджър в момента, насоката за това развитие тръгва по някакъв начин от мен.
Много се вълнувам, защото, наистина, когато човек поспира и поглежда назад, вижда какъв път е изминал и си казва, че това нещо се забелязва. Нашата професия е да бъде харесвана, да дава много емоции и няма как това нещо да става по незабележим начин. При нас всичко е много видимо. И като артист, аз преди всичко много се вълнувам, че получавам такава оценка и като мениджър.

Познавате ли други почетни граждани на София?

- Познавам много почетни граждани на София. Акад. Пламен Карталов е първият, който ми идва наум. Разбира се, почетните граждани, които са заслужили през годините, са страшно много. В театъра има и друг носител на почетния знак на Столичната община. Това е нашият главен художествен ръководител и главен диригент Юли Дамянов.
Още по-вълнуващо е, че театърът като институция го получи през 2018 година по повод 100-годишнината на професионалния оперетен театър и 70-годишнината на Държавния музикален театър. За мен това беше най-голямото вълнение, защото аз като директор тогава поех наградата и тя стои тук, в кабинета ми, и напомня, че ние сме важни, и театърът като институция е важен за облика на столицата.
Смятам, че до голяма степен и Софийският фестивал на музикалния театър, който се проведе тази година за втори път, се превърна в една привлекателна културна международна платформа. И освен това, специалната сцена за неговата реализация пред уникалната сграда, която е архитектурен паметник на столицата - учебния корпус на Военната академия, допълнително допринася именно за този нов различен облик на столицата, която се разширява с още едно културно пространство за нашите спектакли, за селектираните образци от цяла България и за международното участие на спектакли в областта на мюзикъла и модерния балет.

Каква е мечтата Ви за София?
- Според мен София трябва да съумее да запази своя уют. Да носи духа и да се запази типично българското, наред с това, че става космополитен. И да успее да извлече ползите си като един невероятен туристически център на Европа и в света. Българите не умеем според мен да извличаме ползите от всичко, което имаме - тоест, да можем да имаме не само материални облаги, но и да сме авторитет в света. Имаме всички предпоставки за това - история, архитектура, археология… Но трябва да съумеем да се научим истински да извличаме дивиденти.
На кое място в столицата обичате да се завръщате?
- Освен театъра, обичам градинката зад Руската църква. Според мен това е едно изключително красиво място. И също така, всички онези бохемски кафенета, които може да не са на централните улички, но са места, където се усеща старата софийска бохема. Съвсем скоро бях в едно кафене на ул. "Искър", мисля, където сервираха домашна лимонада във винтидж носталгични чаши. И на мен не ми се ставаше от там...
Кой е най-достойният софиянец, когото познавате?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос.
Как Музикалният театър се вписва в живота на София днес?
- Красиво, ако трябва да отговоря с една дума. Имаше моменти, в които театърът трябваше да направи немислимото, за да си върне достойнството и публиката след един труден финансов момент. Спомням си, на импровизирано събрание на солистите при мен един колега каза: "Знаеш ли, мои приятели искат да им купувам билети за техни празници, да си правят подаръци за рождени дни на нашите коледни концерти и на други спектакли и премиери. Значи, ние вече стоим по различен начин в културното пространство на града“. И тогава аз си дадох сметка, че достойнството на театъра се е възвърнало.
Навремето, месеци наред не е имало свободни билети и на мен ми се иска това време да се върне. Въпреки че в столицата в момента има страшно много културни институти и те всички имат своите достойнства. Но аз мисля, че мястото на нашия театър в културния живот на столицата е мястото на любовта, младостта и красотата, какъвто е жанрът на оперетата и мюзикъла.

Марияна Арсенова е родена в Пловдив, в лекарско семейство. Завършва гимназия, в специализирана паралелка по биология. След това завършва полувисш медицински институт със специалност акушерство. През 1991 г. започва обучението си в музикалната академия "Панчо Владигеров", в класа по оперно пеене на доц. Констанца Вачкова. Като студентка в трети курс печели трето място на международния студентски конкурс по камерна музика в град Енсхеде, в Холандия.

След завършването на музикалната академия през 1995 г., след конкурс, е приета за солистка на Държавната опера в Стара Загора. Там коронната й роля е Розина от "Севилският бръснар" на Росини. През 1997 г. е приета за солист на Държавния музикален театър.
През 2001 г. печели първа награда на националния конкурс за оперета и мюзикъл "Мими Балканска". От тогава изпълнява всички централни роли от репертоара на класическата оперета и от мюзикълния репертоар на театъра.
През март 2010 г. става заместник-директор по художествените въпроси на музикалния театър. От август същата година е заместник-директор на Държавния музикален и балетен център в София и артистичен директор на Музикалния театър. От септември 2015 г. е директор на Държавния музикален и балетен център - София.

Източник - БТА - https://www.bta.bg/bg/news/lik/329164-mariyana-arsenova-teatarat-kato-institutsiya-e-vazhen-za-oblika-na-stolitsata?fbclid=IwAR2ogJcI-XqKfguY_NZcsH8zgKBef6RJdqCUoAkEqOtlGRJsYqQLN2Oa66Q